Кога ние българите сме били на върха в социално-икономическата планина? Малка част от вас знаят, че точно преди 44 години тази страна изживява истински апогей във всяко едно отношение.
1975 година започва в сряда. Новата година е посрещната с гледане на “Криворазбраната цивилизация”, легендарната и ненадмината музикална драматизация на Хачо Бояджиев. Населението се е забавлявало пред телевизорите, а в събота, на 4 януари, е премиерата на филма “Сватбите на Йоан Асен”. Няколко месеца по-късно в София е публикуван романът “Нощем с белите коне” от Павел Вежинов, а в Мюнхен по радио “Свободна Европа” Георги Марков започва да чете своите “Задочни репортажи за България”.
Предната година филмът “Завеса над долината от Кристо” е номиниран за “Оскар” за кратък документален филм. Христо Явашев – Кристо, за когото разказва тази лента, е вече световноизвестен авангардист.
През пролетта на 1975 година е пуснат втори блок на АЕЦ “Козлодуй” (първият – няколко месеца по-рано). След година започва строителството на два забележителни и до днес хотела – Японския и Шведския.
Премиера има пиесата “Януари” на Йордан Радичков, излизат на екран филми като “Осъдени души” и “Вилна зона”.
Но освен всичките тия шедьоври през 1975 г. се раждат и 158 хиляди деца с български кръщелни. Този набор – 1975, е най-големият в историята на българските земи. Пак през 1975 година, Априлското поколение, родено и израснало в годините на социализма с човешко лице и необременено от репресиите отпреди това, се намират в най-щастливите години на своя живот-студентските, а не малка част от мъжкото съсловие защитава социалистическата ни Родина.
Никога преди това или след това не са се раждали толкова много български деца. Това е всъщност абсолютният връх в развитието на българската нация, която, погледната от 40-годишна перспектива, очевидно се тътрузи надолу. Хората родени през тази година са и едни от най-талантливите в сферата на спорта, културата и науката.
Изброих тези недостигнати повече културни и технологични постижения, които стават факт именно в средата на 70-те, защото те не са случайни и не са резултат на народната власт. Те са следствие от демографския връх. Потенциалът на нацията, мнозинството способни, активни и амбициозни надделяват над тоталитарните глупости. И затова имаме такъв разцвет на културата и технологията.
Този набор – 1975, трябваше досега да се е възпроизвел и да е постигнал своите си върхове. Вместо това нацията намалява скоростно, културните факти, създадени през последните 20 години, са мършавички.
Технологията върви назад и няма хора. Ако погледнете вечер сградите, виждате тъмни прозорци. Няма кой да харчи пари, да гледа кино, да прави деца и да чете книги, да купува вестници. Няма даже кой да гледа “Биг Брадър”.
Не знам дали всички си дават сметка, но най-големият проблем пред нацията е демографският, а не КТБ, циганите, ДАНС или Слави Бинев.
Скоростното ни изчезване
Можем ли обаче да го спрем. Може ли да се управлява раждането на деца чрез политика?
Всъщност българската нация се появява заради раждането на деца. Това става някъде през XVII век, когато климатичният феномен Каспийска валежна сянка изчезва. Явлението се е зародило в края на Х век над Крим и оказва епично влияние върху живота по нашите земи. Половин България изчезва заради столетна суша.
Остават малко градове и села около големите реки и в по-западните части. Когато турците идват да ни превземат, те не срещат никого по пътя си. “Армиите” на Шишманевци са били по 2-3 хиляди души. Близо 100 г. турците владеят територията, но не установяват администрация, защото не виждат смисъл. Сянката се отмества към XVII век и тогава плодородието на земите се завръща, децата започват да оцеляват, защото има какво да се яде. Има рязък 200-годишен ръст на населението по нашите земи. Появяват се хиляди нови села, градовете процъфтяват, почва нещо като индустрия. Увеличението на населението не спира до 1975 година, когато достига своя абсолютен връх.
Появява се идеята за нация, хората започват да се наричат българи, стандартизира се езикът, писмеността. Твърде малко реликви намираме от старите български царства. Вероятно историята, такава, каквато я знаем, е повече легенда, отколкото истина. Но появата на съвременния български народ е пряко следствие от два фактора – изобилен дъжд и много секс.
През 1975 г. трендът обаче се обръща. Защо? Защото започва да пада благосъстоянието на хората. От XVII век до тогава, въпреки робството, въпреки войните всяко следващо поколение живее по-добре от родителите си – по-сито, по-задоволено, по-охолно. През 1975 г. (плюс-минус 5 г.) българите видимо започват да са по-бедни и по-незадоволени от съседите си и други народи в аналогична ситуация.
През 1975 г. е най-масовото изселване на компактни маси турци в Турция. В началото на двайсети век такива изселвания не е имало толкова масово заради по-високото и растящо качество на живот по нашите земи. Това преселение е по икономически и социални причини – дори в полувоенната диктатура в Анкара от 70-те се живее по-богато и по-свободно.
Ударът по жизненото равнище е жесток. Официалната пропаганда обяснява това с петролната криза от 70-те. Но истината е, че България практически фалира. Тогава почва да се трупа държавният външен дълг, който още изплащаме.
В спорта се нижат ред успехи. ЦСКА “Септемврийско знаме” става отново шампион, най-силното поколение на армейците сразява великолепната 11-ка на Аякс.
Причините за спада са много – жилищната криза заради неумелата урбанизация. Прахосването на националното богатство в идиотски инвестиции, неефективната социалистическа икономика. Поддържането на постоянен дефицит, липсата на свобода, която прави съществуването инертно и имитативно. Първите наченки на глобализация, които преминават желязната завеса, също помагат за общата нагласа, че в България не се живее достатъчно добре. Но освен субективните усещания има и реално фактическо обедняване. Спадът на доходите през седемдесетте и осемдесетте е относителен, но напълно реален. Намаляват парите, сравнени с края на 60-те и началото на седемдесетте. Доходите, разбира се, са по-високи от 40-те и 50-те, но не дават перспектива за размножаване. Хората са склонни да правят деца не когато живеят богато или бедно, а когато усещат растеж. Когато има развитие. Ще вметна един пример – следващият път, когато раждаемостта започва да расте, е 1999-2009 година, когато България изкарва 10 години неспирен икономически ръст. И четворно увеличение на реалните доходи.
Сигурно националистите ще ми опонират, че циганите раждат много, без да се влияят от икономическата обстановка, но това просто не е вярно. Доходите на циганите при социализма растат много повече, отколкото на българите, същото се отнася и за посткомунистическия период. Просто стартът им е при далеч по-ниска база. До 1950 година повечето цигани водят напълно скитнически живот, качеството на живот при тях наистина се променя, както и преживяемостта на новородените. Все едно етническите българи да заживеят с доходите на люксембургците изведнъж.
Впрочем след 10 ноември, когато много от циганите се върнаха към събираческия тип икономика, раждаемостта им намаля.
Това е друга тема. За нас е важно да накараме българите да се чифтосват, да произвеждат деца. Защото като няма хора, няма и потребление. Като няма потребление, икономиката клюмва като след преждевременен еякулат.
Задачата е раждането на деца да се превърне в бизнесплан на сегашните поколения. Защото това е тяхната най-добра социална осигуровка.
За да направим от демографията коректен бизнесмодел, трябва първо да определим цената на килограм човешко. Колко всъщност струва едно дете? Минималният разход за нормално преживяване на едно човешко същество в българските условия е 600 лв. Това е границата, под която индивидът започва да живее в лишения. Има много схеми, по които се определя нивото на бедност – абсолютна, относителна, по ЕК, по Световната банка. Който е под 7 долара на ден, е абсолютно беден. Под 20 лв. на ден, което е малко повече от 7 долара, можеш да си нахранен, обут, отоплен и да предприемаш малки пътувания при нужда, но си беден. Ако искаме всяка двойка във фертилна възраст да има по още едно дете, семейният доход трябва да се увеличи с поне 600 лв., за да може това гърло да се изхрани. Трябват и по 600 лв. за още едно гърло – майка, баба, гувернантка, слугиня, детска градина, занималня. Тоест нужни са 1200 лв. допълнителен и траен доход на домакинство, за да тръгне някой да произвежда деца. Освен лична мотивация трябва да има и възможност да ги отгледа.
В момента средният доход на домакинствата у нас е 12 086 лв. за 2013 г., разделено на месеци това прави по 1007 лв. средно. За да се увеличи раждаемостта, средният доход трябва да се удвои до поне 2200 лв. на домакинство. През 2013-а средният брой членове на домакинство е 2,4. Разбира се, има известна уговорка, защото броят на домакинствата не съвпада с броя на семействата във фертилна възраст. Доходите на домакинствата трябва да нараснат с 42,6 млрд. лв. годишно, за да може да очакваме рязък демографски ръст. В момента те са 35 млрд. лева. Числата изглеждат грандиозни, но всъщност става дума за по-малко пари
Заради големия брой пенсионери важно е да се увеличат доходите на работещите семейства във фертилна възраст. Те са около 1 млн., а тези, които имат по едно или нямат деца, са около 500 хиляди. Което прави около 7 млрд. лева, които да бъдат насочени към домакинствата. 7 млрд. лева по най-оптимистични сценарии ще струва на българското общество справянето с фалита на КТБ. Тоест в България пари има, но те не се разпределят така, че да мултиплицират доход и да раждат деца. Обществото ни трябва да принуждава управляващите и елита да увеличават доходите. Постоянно, бързо и незабавно. Иначе бизнесмоделът, по който функционира българската държава, неизбежно ще я самоликвидира.
Ако приемем, че днес кабинетът в София изтегли заем от 50 млрд. лв. и ги раздава по 10 млрд. лева в продължение на 5 г. като увеличение на заплатите на работещите в администрацията, учители, военни, данъчни и т.н., това определено би насърчило раждаемостта. При нарастването на доходите през годините от 1999 до 2009-а – раждаемостта се е повишила с 3,1 промила, а доходите на домакинствата са нараснали близо 3 пъти – от малко над 4000 лева до над 12 000 лв. Следователно всеки лев, вкаран в доходите на домакинството, увеличава броя на ражданията с 4 на един милион – общо 24-25 раждания повече.
Предполагаемият ефект – 10 млрд. държавна пара, вкарана в потреблението чрез семейните доходи, би довела до 40 000 нови раждания. Тоест за пет години би увеличила населението с близо 200 000 души. Или казано иначе, един новороден българин би струвал 250 000 лв.
За да възстановим загубените 2 млн., ще са ни нужни поне 500 млрд. лева и 40 години. Или по 12,5 млрд. лева на година, които да бъдат насочени към доходите на населението във фертилна възраст. Не е толкова много, нали?
Това, разбира се, е циничен математически модел. Той не може да бъде разглеждан буквално, защото, както се казва, на целуване може да имаш шест, двойка при пенетрацията, средно – четири. Политиката за увеличаване на доходите трябва да е генералната цел на българското общество – елит, бизнес, политическа класа, държава. Не може да си богат в бедна държава, както и не може обезлюдяваща се държава да създава благосъстояние. Ясно е, че ефектът от увеличените доходи ще води до увеличено потребление и икономически ръст. То би увеличило и механичния прираст – много българи ще се върнат, а много чужденци биха се заселили.
Ако не – след 1000 години едни археолози, когато изровят руините на позлатените ни хотели, ще се чудят как тук е имало такава цивилизация и защо е изчезнала, след като няма данни за суша в началото на второто хилядолетие.
Автор: Б.Зюмбюлев, в-к „Труд“
Във периода на прехода са се променили много неща, едни от най-съществените са заплати, пенсии и продукция. Да започнем с 1985 година, тогава средната заплата за страната беше 274,33 лв, при хляб 0,15 лв(типов - 1 КГ), 0,26 лв("Добруджа" - 1 КГ) и 0,30 лв(Бял - 1 КГ). В днешни пари при 3 пъти и половина по-висока средна заплата цените са около 2 лв за 1 КГ хляб от почти всяка разновидност на хляба, но качеството дали е същото. Оказва се,че към момента в хляба се намират голяма доза консерванти, които удължават неговата трайност за сметка на качеството му.
